Когато Църквата изгуби кръста си… хората не знаят какво празнуват
Заедно с група от 27 доброволци в периода 26-29 декември организирахме лагер за благовестие в община Търговище. Имахме желание да достигнем с благата вест до всеки дом в този регион. С голяма тъга открихме не само църква без кръст, но и много хора, които не знаеха какво са празнували на Рождество Христово.
Ето част от техните отговори:
„Какво да празнувам?! Аз съм сама, вече нищо не празнувам. Децата бяха моят празник, сега са далече и нямам никаква радост.“
„Откъде да знам какво съм празнувал? Кажи ми ти и ще знам!“
„Не знам какво съм празнувал! Работя в Западна Европа и дойдох за кратко – само да се видя със семейството ми. Нямам представа какво са празнували хората тук на Коледа.“
„Заколих прасето, беше 200 кг. Ако и това не е празник, тогава не знам какво друго ще е…“
„Какво да празнуваме: ядохме, пихме, събрахме се цялото семейство. Това е.“
„Здраве, късмет, берекет, това е Коледа.“
„Христос възкресе, това празнуваме.“
„Знаех, но забравих сега. Нека помисля… О, не мога да си спомня. Бихте ли ми напомнили, моля?“
Благодарим на Бога, че за 3 дни достигнахме с благата вест от дом на дом до 24 403 къщи в 36 села и 1 град – Търговище. Раздавахме не само рождествени брошури, а и календари, Нови Завети, книгата „Доброто семе“ и много детска литература. Времето навън беше доста добро, поради което се срещнахме и разговаряхме с много хора. Ето разказ за една от тези срещи:
„Бяхме стигнали до последния дом в село Момино. След като оставихме брошурата на вратата, видяхме, че една кола спря точно до нас. Прозорецът се отвори и от колата някой ни попита дали знаем къде точно в това село живее известна баячка. Дадохме и на тях една брошура и им обяснихме, че това, което искат да правят, е грях пред Бога. Казахме им, че не знаем какво им се е случило, какво ги е сполетяло в живота, щом търсят баячка за решение на проблема, но така няма да си помогнат, а напротив – ще си имат работа с дявола. Посъветвахме ги да потърсят църква и да се молят на Бога – Единствения, Който може да даде изход от всяка ситуация. Помолихме се и ние за тях и им казахме, че нашата среща не беше случайна. Хората си тръгнаха замислени, а ние благодарихме на Бога за Неговата милост към нашия окултен народ.“
Имахме много интересни и дълбоки разговори с млади и възрастни хора, които още живеят в тъмнината и се нуждаят от Спасител. Сигурно само на небето ще имаме достатъчно време да разкажем за всички Божи дела през тези дни!