Тъй като целта на Сдружение „Христос за всеки“ е да стигне до всеки дом и човек с благовестието, всекидневно изпращаме на църквите литература за евангелизиране на деца и възрастни. Освен това наши екипи всеки ден обикалят неуморно градове и села, за да занесат благата вест от дом на дом, на всяка улица, във всяко населено място из България. От началото на 2024 г. до сега те са обиколили 120 села и 16 града. Ето какво споделиха с нас:
„На тази нива има много за поливане от аполосовци. Но едно я прави лесна. Искреността на хората проправя път към обърканите им умове. Искрено ни се радваха. И тази тяхна радост не остана незабелязана от кмета на селото. Срещите с кметове и полиция обикновено са неприятни. Властта е скептична и към благовестието, и към пришълците, които я носят. Но този кмет сам жадуваше да чете Библията и християнска литература. Паметни за нас остават думите му: „Вървете из селото и радвайте хората!“. Така и стана. Вървяхме и раздавахме детски Библии на родители мюсюлмани!“
„Тъкмо щяхме да отпътуваме от поредната махала на селото, когато ни настигна, тичайки, една жена. Бяхме говорили с нея, но тя се обяви за мюсюлманка и твърдо отказа да продължим разговора. Като се прибрала у дома обаче, споделила със съпруга си, че някакви хора подаряват Библии. Той я укорил, че не е взела, и жената се затичала, за да ни настигне. Сега вече, след като имаше одобрението на съпруга си, започна да слуша повече за духовния път и да приема книга след книга. Свидетелка на тази случка стана нейна съседка, също мюсюлманка. И тя, одързостена от своята приятелка, започна да споделя наблюдения и впечатления за християнската вяра, като също прие Нов Завет и други книжки. Продължихме да раздаваме брошурите, а двете съседки не спираха да обсъждат вълненията си около срещата.“
„Подобна почит към Божието слово усетихме в с. Кълново, Шуменско, у една жена, която живее срещу православния храм. Десетилетия чувала камбаната, позавъртала се в храма, но от литургията нищо не разбирала. Дори не знаела защо е християнка. Изложихме пред нея стълбовете на вярата и чухме одобрение за думите си. Думите „Библия“, „Нов Завет“, „вяра“ прозвучаха много тържествено в душата на жената. Не искаше никаква друга книга, а само този свят и пречист извор на живот – Божието слово. Дано чуе не само камбаната, а и призива от кръста!“