Заедно с 34-ма младежи, разделени на 7 малки групи, от сутрин до вечер в продължение на една седмица (22-27 юли) споделяхме благата вест в 224 села, махали и градове от област Габрово. Бог беше милостив към нас и ни даде ресурси, за да стигнем до 26 905 дома. Подарихме 273 Библии и Нови Завети, както и стотици книги за деца. Ще споделим с Вас малка част от преживяното благословение през тази седмица. А то беше огромно!

Цял месец преди лагера се молихме всекидневно за селата, в които искахме да занесем благовестието – Бог да отвори сърцата на хората там. По време на лагера действително видях Божия отговор на тази молитва.

Влязох в малко магазинче, единственото в селото, за да раздам брошури. Вътре, на касата, стоеше жена (вероятно счетоводителка), която ме гледаше с подозрителен поглед зад очилата си. Тя беше последният човек, на когото дадох брошура, преди да изляза. Когато прочете заглавието: „Исус Христос – Божият дар за нас“, жената внезапно стана и изразът на лицето й се промени – от съмнение към нежност и радост. Разказа ми, че когато била на 13 години, по-малкият й брат загинал в катастрофа с трактор в селото. Като дете тя страдала и плакала много заради това. В една от нощите след инцидента сънувала сън: появили се трима души, облечени в бяло, а след това видяла брат си. Събудила се щастлива и утешена, защото знаела, че брат й е в рая, на много по-добро място. Когато в неделя отишла в Православната църква и разказала на свещеника за този сън, той я смъмрил:

  • И ти ли си започнала с видения и сънища като евангелистите? Престани с тези глупости!

Жената ми каза, че на 13 години дори не била чувала за т. нар. евангелисти и не знаела какво означава това, но се почувствала неразбрана и вярата й била дълбоко разклатена.

Няколко години по-късно, когато Православната църква в селото била обновена, иконите били изрисувани от семейство художници от съседното село. Жената казала на свещеника:

  • Не мога да се моля пред тези икони, като знам какви грешни хора и какво развалено семейство ги е нарисувало.

Свещеникът отново я изгонил от църквата.

Около месец преди срещата ми с нея тя имала друг конфликт със свещеника по въпроса за свещите: хората били принудени да купуват свещи само от църквата. Но свещеникът не оставял свещите да изгорят докрай – хвърлял ги изгорели наполовина, за да се купуват нови свещи. Когато моята събеседничка помолила свещеника за Библия, той й казал, че не й е нужна Библия, а трябва да се научи да се подчинява на него. Това е достатъчно.

Без да се бавя, извадих Библията от раницата си (последната, която имах) и й я дадох, а  жената избухна в сълзи, прегърна и целуна Свещената книга, после и мене. Каза, че съм вторият ангел, изпратен от Бога в живота й, като още се питаше дали това все пак не е сън. Помоли ме да й оставя всички брошури, които имах, за да ги раздаде на други хора, които ще дойдат в магазина. Жената беше толкова щастлива, че ми каза да си взема безплатно каквото искам от магазина. Тя самата започна да пълни раницата ми с най-различни лакомства и пастички. Разделихме се със сълзи от радост.

Срещнахме най-различни хора: всеки трети човек ни каза, че е атеист. Повечето не бяха чували почти нищо за евангелисти и евангелски църкви, но всички знаеха за Свидетелите на Йехова, които работят много усилено и успешно в този регион. Като съпротива спрямо тях мнозина православни вярващи там или нямат Библия, или имат, но не успяват да я разберат. Една жена ми каза, че има Библия, опитвала се няколко пъти да я чете, но не схващала нищо. С тъжен глас добави: „Толкова много искам да разбера какво пише там. Помогнете ми, моля! Какво да направя, откъде да чета, за да разбера?“. Казахме й, че трябва да се помоли, преди да чете Библията, да се покае за греховете си и да отиде на църква. Много хора се оплакваха, че свещениците не им помагат по никакъв начин да разберат Библията. Насърчихме ги да отидат в Евангелските църкви близо до тях, защото там се чете и се тълкува много ясно Божието слово.